Галерия

Сурвакането е традиционен български обичай, който се изпълнява в първия ден от новата година - Васильовден, с украсена дрянова клонка - сурвачка. Народът ни вярва, че сурвачката има магическа сила да предпазва от беди, да носи здраве и дълголетие. Тя се прави от дрянова клонка, която се украсява с вълнени червени или разноцветни конци, наниз от пуканки, шипки, сушени плодове, сушени люти чушки, тиквени семки, гевречета и др. Според народната традиция, обичаят сурвакане се изпълнява от момчета, които биват възнаграждавани с пари, захарчета, кравайчета и други. Освен в семейството, те ходят да сурвакат и по други роднини и съседи. Из Родопско и някои краища на Тракия сурвакарите внасят в къщите и по един тежък камък, който оставят до огъня, с което символизират пожеланието тежко имане да влезе в къщата. След приключване на сурвакането, сурвачката се оставя на място, където не може да бъде достигната от човешка ръка — хвърля се на високо дърво, на покрив, в река и т.н.

Материалите, от които се прави сурвачката, символизират различни неща: 

Дрян – здраве, дълголетие и мъдрост. Пъпките му са символ на младостта и жизнеността.

Червен конец – против уроки и за предпазване от болести

Вълна – символ на женското начало. Прогонва злите сили и болестите

Люта чушка - символ на мъжкото начало

Монети – здравина и богатство

Пуканки, сушени плодове, шипки и др. - плодородие и изобилие